Босна и Херцеговина

Декларацията за суверенитета на Босна и Херцеговина през октомври 1991г. предшества декларация за независимост от бивша Югославия. Събитието от 3 март 1992 г. е последвано бойкот на обявения референдум от страна на етническите сърби. Босненските сърби, с подкрепата на Сърбия и Черна Гора в следствие, отвръщат с въоръжена съпротива, която цели разделянето на републиката по етнически линии. По този начин те ще присъединят държаните от сръбско население райони към Велика Сърбия. През март 1994 г. бошнаците и хърватите намалят броя на воюващите фракции  от три на две, след подписване на споразумение за създаването на обединена Федерация Босна и Херцеговина. На 21 ноември 1995 в Дейтън, Охайо, воюващите страни приемат общо рамково споразумение за мир в Босна и Херцеговина. Този официален документ слага край на три годишни междуетнически граждански сблъсъци (финалното споразумение е подписано на 14 декември 1994). Дейтънското мирно споразумение запазва международните граници на Босна и Херцеговина, като създава общо мултиетнично и демократично правителство, натоварено с извършването на външна политика, поддържането на дипломатични отношения и изготвянето на финансова политика.  Договоренo e управление на две нива, което съдържа две структури с почти еднаква големина: Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска (RS). Правителствата на Федерацията и Републиката са отговорни за контрола върху по-голяма част от правителствените функции. Основана е Служба на върховния представител (OHR), която съблюдава изпълнението на цивилните аспекти от споразумението. През 1995-96 г., 60.000 войници от Многонационалните мироопазващи сили (IFOR) на НАТО изпълняват и контролират военните аспекти на споразумението. IFOR са заместени от по-малочислени Стабилизационни сили (SFOR), чиято мисия е възспирането на нови военни действия. През декември 2004 г. Европейските въоръжени сили на ЕС (EUFOR) наследяват SFOR. Тяхна задача е опазването на мира и стабилността в страната. Функцията на EUFOR е променена от мироопазване в цивилно управление на кризи през октомври 2007. Присъствието на Европейските въоръжени сили е намалено от почти 7,000 до по-малко от 2,500 войници.